Еньовден - празникът на лечебните билки

Нощта срещу 24-ти Юни се смята за нощ на здравето, благополучието, късмета, любовта и тайнствата. Всички народни обреди, обвързани с празника, носят благоденствие и добруване.

 

Нощта на здравето, благополучието, късмета и любовта

Един от най-красивите български празници през лятото – Еньовден – честваме на 24 юни. Празник, свързан с лятното слънцестоене, със семейното щастие, любовта и най-вече тайнството на природата и лечебната сила на билките.

Той е известен с това, че в нощта срещу него се извършва най-масовото бране на билки, защото тогава те придобиват голяма лечебна сила, която изчезва с изгрева на слънцето.

Еньовден най-масовото бране на билки

 

Еньовско утро - билките имат най-голяма сила

Народните лечители смятат, че набраните в ранно еньовско утро билки и треви имат най-голяма целебна сила. Тогава те са най-чисти, полезни и подходящи за лекуване. Освен това според поверията на този ден всяко гадание се сбъдва и всяка магия хваща.

 

Билките на еньовден се берат рано сутринта
Билките на Еньовден се берат рано сутринта

 

Обичаят около брането на билките

Билките се берат в нощта срещу Еньовден, защото се вярва, че тогава имат най-голяма сила. Билките се берат през ноща, защото се вярва, че след изгрев слънце те губят своите лечебни способности. Брането се извършва при специален обичай, който се нарича „ откупване“ на тревите от самодивите, като бабите подреждат в кръг цедилки, в които са набрани лечебните билки и играят около тях така нареченото „ сключено хоро „ . Това хоро се играе в пълно мълчание.

 

Сключено хоро обичай на Еньовден
Сключено хоро - обичай на Еньовден

 

Билката Еньовче

От набраните билки, като първа и основна сред тях е еньовчето, жените правят китки, които връзват с червен конец. В някои райони има обичай да се правят китки с толкова билки колкото са членовете на семействто. След като са направени китките те се наричат и се оставят през нощта навън. На сутринта по китките се гадае за здравето на човека, за когото е наречена през годината. Жените поставят китките на различни места в домовете си и лекуват с тях болните през годината или с водата, в която са седяли китките. 

 

Жените правят китки от еньовче
Жените правят китки от еньовче

Според народните вярвания болести по човека са седемдесет и седем и половина, като за седемдесет и седем има лек, а за половината няма. Вярва се обаче, че има и билка за половината болест, но нея могат само определени билкари да я намерят и ползват.

 

Моминската китка от билки

Момите също берат билки в нощта срещу Еньовден. Моминската китка е от седем, девет или дванадесет билки и има силата да привлича и омайва избранника на момата. Много от традициите, свързани с Еньовден, са посветени именно на любовта, женитбата, семейното щастие и децата.

 

Моми с носия, които берат билки
Моми с носия, които берат билки

 

В нощта на Еньовден билковите отвари са най-лечебни

В нощта срещу Еньовден билкари и магьосници приготвят своите церове в нов пръстеновиден съд, който не е използван досега. Също така според народната вяра билки за любов се варят в запустяла къща в края на селото. Като се вярва, че водата трябва да заври постепенно на бавен огън, който трябва да бъде запален от сухи стебла на растението бял оман. Това е така, защото се вярва, че белият оман придава своята сила към тази на врящите билки. Според народните вярвания с тези билки се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове и се правят магии за любов и омраза.

СНИМКА: В нощта на Еньовден билковите отвари са най-лечебни (как някой човек бърка отвара от билки)

 

Обичай - ”Еньовата буля”

Един типичен тракийски обичай, свързан с този ден, е “Еньовата буля” или “Еня”. За изпълнението му всички моми се събират в дома на една, където обличат 5-6 годишно момиченце с живи родители като булка. Детето се забулва в червено було, а на главата му се поставя венец от еньовче и други цветя. 

С Еньовата буля се обикаля селото, нивите, градините,кладенците и чешмите като тя се носи от по-едра мома. Детето булка по време на ритуалната обиколката размахва дългите ръкави на ризата, в която е облечено, а девойките пеят специални обредни песни и се молят на Св. Еньо за здраве и плодородие.

 

Еньовата буля е момиченце забулено с червено було
Еньовата буля е момиченце забулено с червено було

Смята се, че ако детето мине с босите си крачета върху откъснатите сутринта и разстлани за съхнене билки, те придобиват още по-голяма целебна мощ.

След обиколката, връщат Еньовата буля в същата къща, където са я стъкмили.

Именно там започва и вторият обреден компонент, състоящ се от напояването на китките и пръскането на момите. Китките се свиват с разноцветни конци, за да могат да се разпознават.

В котлето с поставен овес се добавят и китките, покрива се с червена престилка и се оставя една нощ под звездите, обикновено мястото му е под червен трендафил в двора.

На сутринта Еня или Еньовата буля, както още се нарича започва да изважда китките една по една, а момите припяват, като наричат всяка от тях за какъв момък ще се омъжи. В тези припевки се описва физическият облик, имотното състояние и занаята на момъка. Обичаят приключва с измиването на Еньовата буля с водата от котлето, преобличането ѝ с нови дрешки и връщането ѝ на майката. 

Смята се, че ако мома вземе овесени зърна от менчето, вечерта ги постави под възглавницата си ще се омъжи за момъка, който сънува.

 

Обичаите в нощта срещу Еньовден

За магьосниците и бродниците

Съществува и представа, че в нощта срещу Еньовден магьосници и бродници, наричани още житомамци, отиват да обират плодородието на чуждите ниви.

Те са по долна бяла риза или голи, яхват кросно от тъкачен стан, или влачейки престилка след себе си, бродят по чуждите ниви, произнасяйки заклинания и обират росата от нивата. Вярват, че ако замесят питка с росата и я сложат в хамбара си са омаяли чуждия берекет.

В други случаи, магьосницата, обикаляйки три пъти нивата къса двойните житни класове, наричани цар или майка на нивата, които при вършитба хвърля в своя харман с вярата, че житото ще се удвои. На Еньовден ако се залови магьосница се отвежда гола на мегдана, по този начин се порицава и обругава публично от цялото село.

За слънчевите сенки

Отново на Еньовден, в ранно утро всички излизат по високите хълмове, за да наблюдават слънчевият изгрев, защото се смята, че слънцето „играе“ или „трепти“, когато изгрява. Те гледат своите слънчеви сенки и ако те са цели, вярват, че ще са здрави през годината.

Еньовски венец за здраве и дълголетие

Според поверието на този ден се „изкъпва и слънцето“, затова млади и стари се търкалят в росните ливади, мият се и се къпят в горските потоци и реки. Моми, жени, врачки, баячки и магьосници събират билки и цветя, от които правят голям еньовски венец, в който се вплитат седемдесет и седем и половина лечебни, магьоснически, любовни и разделни билки, колкото са и болестите по човека.

През този венец всички се провират по три пъти за здраве и дълголетие. Венецът се пази до следващата година и с неговите билки се лекуват заболелите животни и хора.

 

Еньовски венец за здраве и дълголетие
Еньовски венец за здраве и дълголетие

 

Ладуване - напяване на китки и пръстени

На Еньовден се прави и обичаят напяване на китки и пръстени, който отново е свързан с любовта, женитбата и дългото семейно щастие. Тази традиция е свързана и с други български празници и обичаи като Гергьовден и ладуването.

 

Именници на този ден

Главна роля в празнуването този ден освен водата играят и лековитите билки. В тази връзка, в народния календар Еньовден е най-вече празник на билките.

На същата дата източноправославната църква чества Рождение на Свети Йоан Кръстител. Което позволява църковният календар да се синхронизира с народните традиции и празници. Затова и на Еньовден се празнуват множество именно дни. 

Повод за почерпка на тази дата имат хората, носещи имена Биляна, Ивет, Ивета, Денислав, Деница, Деян, Деяна, Диана, Дияна, Енчо, Еньо, Яна, Янаки, Яне, Янета, Яни, Янизар, Янизара, Янимир, Янимира, Янин, Янина, Янис, Яниса, Янислав, Янислава, Янита, Яница, Янка, Янко, Янчо. 

Хората с имена на билки също имат имен ден, макар че те празнуват своят имен ден и на Цветница като Божур, Божура, Бреза, Върба, Детелина, Детелин, Диляна, Дилян, Невена, Невен, Роза и други.

Освен всички именници, на 24-ти Юни празнуват фармацевтите, фитотерапевтите, билкарите и лечителите, които са наследници на някогашните знахари.

Ладуване

Народният празник на билките

В този най-дълъг празник в народния календар според народната вяра слънцето разгръща цялата си мощ и след това започва бавно „да умира“, а дните да намаляват. Затова повечето ритуали се извършват още преди изгрев.

Ритуалите на Еньовден преди изгрев

На Еньовден звездите слизат на земята и баят на билките да са по-лековити, макар, че силата им е необятна. Природата е най-доброто за нашето здраве. Всички народни обреди, обвързани с празника, носят благоденствие и добруване! На този ден всички трябва да празнуваме.

 

ЕНЬОВДЕН - ПРАЗНИКЪТ НА ЛЕЧЕБНИТЕ БИЛКИ ➤ ВИДЕО